освободен от оковите на агресията
се чуствам като вятъра,който
ДУХА на където трябва

  „Пустош на хиляди, хиляди версти — запя през решетката на радиоприемника треперещ от вълнение мъжки глас, — но да преспим не остава къде… Щях да съм весел, да, щях да съм весел, майко родино, ех, ти да не бе&...

— Следваща спирка — „Динамо“, — съобщи гласът от високоговорителя.
Пътникът, седнал отсреща — един много странен наглед човек със сипаничаво кръгло лице, с мръсен ватен халат и чалма със следи от зелена...